С промяна в чл. 19, ал. 1 ГПК се предвижда, че спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, респ. такъв спор не може да бъде решаван от арбитражен съд.

„Потребител“ по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Така, арбитражни решения, постановени по подобни неарбитрируеми спорове ще се считат на нищожни, респ. съдът ще отказва издаването на изпълнителен лист на база подобни нищожни арбитражни решения. Започнати (до влизането в сила на промяната) производства по подобни спорове ще подлежат на прекратяване от съда.

С промяна в чл. 78, ал. 8 ГПК – отпада възможността в полза на ЮЛ да се присъжда адвокатско възнаграждение, в случаите, когато са били защитавани от юрисконсулт.  Според новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, присъденото от съда възнаграждение в полза на ЮЛ, когато са били защитавани от юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът е възнагражденията, определен по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ е многократно по-нисък от този определен по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Кредити за недвижими имоти по смисъла на закона, са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот (чл. 1, ал. 2).

По-долу са маркирани някои основни разпоредби в закона:

• Кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор: да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласието на кредитора, или да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорност по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите. (т.е. цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори) (чл. 24, ал. 2);
• Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира договора за кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница (чл. 26);
• Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 27, ал. 2);
• Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (чл. 27, ал. 3);
• Кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната (чл. 28, ал. 1);
• Годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет. Клаузи в договора за кредит, противоречащи на тази разпоредба, се смятат за нищожни (чл. 29, ал. 9 и ал. 10);
• Кредиторът няма право да променя едностранно валутата, в която първоначално е договорен кредитът, съответно остатъкът от кредита (чл. 33, ал. 4);
• При договор за кредит в чуждестранна валута кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител в случаите, когато неизплатената част от общата сума, дължима от потребителя, или размерът на погасителните вноски се променят с повече от 20 на сто от размера, получен при прилагане на обменния курс на БНБ към деня на сключване на договора за кредит. (чл. 34, ал. 1);
• Кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му (чл. 41, ал. 3 и ал. 4);
• Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по кредита. (чл. 43, ал. 2 и ал. 3);
• Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за кредит на трето лице само ако договорът за кредит предвижда такава възможност (чл. 44, ал.1);

С § 7 от ПЗР на закона се правят изменения в чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като се въвежда минимално изискуемо съдържание на извлечението от счетоводните книги, което трябва да съдържа най-малко информация за:

1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;

2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;

3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

In SG issue 13/16.02.2016 (in force as from 15.04.2016) a new Public Procurement Act has been promulgated, envisaging the requirements of the applicable European directives. The new law aims to improve the functioning of public procurement in the country, including preventing bad practices in spending budget funds. Delayed in time, however, is the enactment of some of the law provisions that are linked to complete change in the model. For example, it is postponed for 01.07.2017, the introduction of some of the elements of the so-called unified national electronic web-based platform, and others elements are postponed for 01.01.2020.

В сграда в режим на етажна собственост местата за паркиране могат да бъдат предвидени в инвестиционния проект като: паркинг-гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; или паркинг-гараж със статут на обща част в сградата; или отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата (чл. 37, ал. 4).

Когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, местата за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята не е със статут на обща част към сграда, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение (чл. 43, ал. 3).

Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на ЗИДЗПК не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по чл. 32, ал. 8 ЗПК.

Основни изменения и допълнение в ЗПК са следните:

–        Отпада ограничението ЗПК да е неприложим за кредити под 400 лв.;

–        Въвежда се изискването за формулировки по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12;

–        Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия: 1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита; и 2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора. Всяка уговорка, която противоречи на тези условия или ги заобикаля, е нищожна;

–        ЗПК въвежда следните ограничения, свързани таксите и комисионите по кредитите: Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;

–        Въвежда се изискването договорът за  кредит да съдържа методика за изчисляване на референтен лихвен процент;

–        Въвежда се изискването общите условия да са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, като неспазване на това изискване е основание за недействителност на договора;

–        Въвежда се следното ограничение: при кредитни договори обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот или при кредити, предоставени с цел придобиване или запазване право на собственост върху недвижим имот, вкл. сграда, която е построена или предстои да бъде построена, кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор: 1. да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласие на кредитора, или 2. да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (т.е. да отговаря с цялото си имущество). В тази връзка, съответна промяна е направена в чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от Закона за кредитните институции;

–        Въвеждат се ограничения в годишния процент на разходите /ГПР/ – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените лимити се считат за нищожни и надвзетите средства над лимитите се удържат при последващи плащания по кредита;

–        Правото на потребителя на отказ от договора по чл. 29 не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв.;

Въвежда се следното ограничение: Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит обезпечени с ипотека или др. сравнимо обезпечение върху недвижим имот или при кредити, предоставени с цел придобиване или запазване право на собственост върху недвижим имот, вкл. сграда, която е построена или предстои да бъде построена, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Извън този случай кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита.

Две са основните групи промени в тази връзка, а именно:

• Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Горните разпоредби не се прилагат за обезщетение за вреди, задължения в производство по несъстоятелност и менителнични задължения.

• При условие, че не е уговорено друго, ако длъжникът е в забава, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер може да се търси съобразно общите правила. Ограничаване на отговорността на длъжника може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Гореописаните промени в Търговския закон няма да се отнасят за договори сключени преди 15 март 2013г.

Две са основните групи промени в тази връзка, а именно:

• Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Горните разпоредби не се прилагат за обезщетение за вреди, задължения в производство по несъстоятелност и менителнични задължения.

• При условие, че не е уговорено друго, ако длъжникът е в забава, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер може да се търси съобразно общите правила. Ограничаване на отговорността на длъжника може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Гореописаните промени в Търговския закон няма да се отнасят за договори сключени преди 15 март 2013г.

(i)          Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Преди настоящата промяна едногодишният срок не беше уреден.

(ii)        Определени действия и сделки извършени от длъжника могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при условие че тези сделки/действия са извършени след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но в определен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: a) изпълнение на неизискуемо парично задължение – в рамките на 1 година преди подаване на молбата; b) учредяване на ипотека или залог – в рамките на 1 година преди подаване на молбата (тази разпоредба не се прилага в изрично изброени в закона случаи); с) погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника – в рамките на 6 месеца преди подаване на молбата;

Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, горепосоченият едногодишен срок става две години, а шест-месечният става едногодишен.

Тези ограничителни срокове преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност са уредени в Търговския закон за първи път.

Горепосочените правила за недействителност на сделките не засягат правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба.

(iii)      Подобен подход е използван и в следващите текстове от Търговския закон, отнасящи се до определени действия и сделки, извършвани от длъжника, които също могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредитори на несъстоятелността, при условие че са извършени в определен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. За сравнение, преди тези промени на ТЗ, тези срокове се брояха преди откриване на производството по несъстоятелност.

Същите правила са приложими и по отношение на действия и сделки, извършени от длъжника в периода от подаване на молбата до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Тази недействителност не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба.

Искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския  закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, могат да бъдат заведени, от синдика или от кредитор по несъстоятелността (при бездейстие на синдика), в срок от 1 година от откриване на производството по несъстоятелност.

Съгласно новите разпоредби на ТЗ не може да бъде едноличен търговец, управител и/или член на съвет на акционерно дружество лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти